Капитал: Мъжът и жената засрамени
Автор: Лия Панайотова
“Откъде научи за първи път подробности за секса?", питам 24-годишния Асен Владев, докато надвиквам музиката на събиране, когато събиранията все още бяха безпроблемно възможни. "От правене", усмихва се той. И от порното."
Отговорът на Асен е обичаен за хората, родени в периода от края на 80-те до края на 90-те години. Понякога се появява и уточнение тип: "Нашите ми дадоха една книга", но дотам. И нищо чудно. За родителите ни, които като тийнейджъри не са имали достъп до вечерните програми по кабелните телевизии и още по-малко до свободни разговори, източниците са били съвсем ограничени. А какво ще се случи с децата от дигиталната ера? Кой ги възпитава - широко скроени родители и учители със здравословно отношение към темата или хора, изтъкани от предразсъдъци и срам?
Какво е и не е сексуално образование
Периодично по българските медии се разпространяват изказвания на родители, скандализирани от идеята за сексуално образование. Но фамилната психоложка Борислава Мечева обяснява: "Сексуалното образование не означава" да учат малките деца как се прави секс". В неговите начални етапи по подходящ за възрастта начин сексуалното образование се стреми да въведе идеята за неприкосновеност на тялото и уважението на границите на другия.
В Европа програма по сексуално образование в училищата за първи път е въведена през 1955 г. в Швеция. Според СЗО и ООН то трябва да бъде холистично - да разглежда физически и психически аспекти. Според доклада сексуалното образование трябва да започне в ранно детство, като продължава в тийнейджърските години, чак до началото на втората декада от живота: "То трябва постепенно да овласти децата и да ги снабди с информация, умения и позитивни ценности, през които да разбират собствената си сексуалност, да изграждат безопасни и удовлетворяващи връзки, да поемат отговорност за собственото си здраве и това на другите."
Всичко това звучи разумно, но защо тогава толкова често ни е срам да говорим за сексa и телата си? Според Борислава Мечева срамът идва от липсата на положителни нагласи към собственото тяло. Отношение, формирано в среда, в която за телата се говори с "негативни, подигравателни коментари за привлекателността на жените и мъжествеността на мъжете".
А когато ни е срам да говорим за собственото си тяло, трудно бихме могли да водим свободен разговор, в дълбочина, за сексуалното общуване. До голяма степен, сексуалното образование може да ни помогне с тези затруднения - и като деца, и като възрастни.
"Аз си знам"
Формулата "Ти мен не ме учи" явно не работи по тази тема. Реалността показва, че що се отнася до сексуалното образование, очевидно имаме някои пропуски.
Образованието за секс и взаимоотношения, както се нарича в много държави, не цели да склони децата към постъпки, за които не са готови. Точно обратното - идеята е да ги предпази. "То се занимава още с измерения на сексуалността като идентичност, емоции, отношения, отговорност", казва Мечева.
Йоана Терзиева е психотерапевтка, участва в колектива на книжките "Говори с детето, дай му сила!", красиво илюстрирани от Андреа Попйорданова, достъпни на сайта kidsprotect.eu. Заглавието обръща внимание на възрастните: "Те държат ключа към това децата да растат здрави, способни да се справят с предизвикателствата на живота и в безопасност".
Книгите са разделени в три възрастови групи: 4 - 6, 7 - 13, 14 - 17, като към всяка има и книжка за възрастни. Основният фокус е защитата от сексуално насилие, но и чувствителността към темата за тялото и секса като цяло, тъй като, "ние възрастните сякаш не отговаряме съвсем адекватно на детските нужди". Терзиева припомня, че сексуалните посегателства над деца съществуват от древността и начинът да се борим с тях е като говорим по темата без страх и срам. Така подготвяме децата да разпознават опасностите и да могат да се пазят. Но ако все пак посегателство се случи: "Възрастните трябва да са подготвени и да направят нужното да съхранят детето, да му помогнат да се възстанови и да предотвратят доколкото е възможно това да се случи с друго дете. Ето този вид зрялост искахме да засилим с книгите".
В България наскоро се появи и друга книга за сексуалността - "В като вагина", издадена от фондация Fine Acts. Реакциите към нея варират от огромна благодарност до настоявания книгите да бъдат изгорени. Авторките Светла Баева и Рая Раева казват, че мечтали да създадат книгата, която е липсвала на тях самите като тийнейджъри. "Знанието за себе си ни дава силата да взимаме по-добри решения, за да бъдем защитници на здравето и правата си", казва Светла. Стотиците съобщения, които са получили, имат едно общо нещо: "Хората споделят срам от тялото. Толкова е разпространено, направо е шокиращо колко много хора живеят с това чувство в тишина".
Една от целите на сексуалното образование е да се разберем и приемем каквито сме. Опитът на Неделина Вангелова, редактор на сайта за списанието GoBio, доказва колко е важно. Сега, вече на 30, Неделина добре разбира сексуалността си, чувства се комфортно с нея и затова не се притеснява от открити и честни разговори по темата. Но това невинаги е било така. За нея пътят е бил дълъг и труден, защото не е получила никаква информация за бисексуалността, преди сама да се разрови в интернет. "В моето съзнание дълго време седеше идеята, че харесваш или жени, или мъже, не може и двете", разказва Неделина.
Според нея около бисексуалността има голяма стигма както от хетеросексуалните, така и от страна на LGBTQ+ хората. "Масово се приема не като отделна сексуалност, а като объркване или фаза на експериментиране. Колко пъти са ме питали: "Няма ли най-сетне да избереш?" Но защо трябва да избирам? Кое го налага?", осъзнала в един момент Неделина. Благодарна е, че живее в XXI век и има достъп до информация през интернет, защото иначе щяла да си остане с убеждението, че е объркана и нещо не ѝ е наред. "Никога няма да забравя момента, когато за първи път попаднах на материал в интернет, който обясняваше какво е бисексуалност. Камък ми падна от сърцето!"
Липсата на информация за собственото тяло и за сексуалността вреди, когато започвaме интимни отношения, независимо към какви хора сме привлечени. Първият партньор на графичната дизайнерка Златина Зарева бил с 8 години по-голям от нея и като по-опитен изцяло водел интимните им взаимоотношения. "Години по-късно разбрах колко погрешно е това", разказва Златина. Тогава се нуждаех от насоки, открит разговор с възрастен, но понеже ги нямах, сексуалните ми преживявания бяха дисоциативни, необърнати към моето удоволствие."
Сексуалното образование има и още по-очевидна страна - учи децата как да се предпазват от заболявания, предавани по полов път. Явор Конов от Фондация Ivor, която се грижи за здравето на гей/би мъжете, разказва, че с тях се свързал сексуално активен младеж, който попитал какво е HIV. Рая Раева, съавтор на "В като Вагина" дава друг пример - според СЗО и UNICEF България и Румъния са на челни позиции по нежелана бременност сред момичетата на възраст 14-19 години. "Доказано е, че в държави, където сексът не е табу и в училище има диалог, средната възраст на първия полов контакт настъпва на по-късна възраст, защото младите хора знаят как да направят информиран избор", обяснява Рая.
Още по-интересно е, че статистиката на незнанието не се ограничава до децата и тийнейджърите. Според доклад на социоложката проф. Майя Грекова от Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве и Фонда на ООН за население голяма част от възрастните също не са съвсем наясно с изборите си. На въпроса "Какво разбирате под семейно планиране?" 16.6% отговарят с "Такива неща не могат да се планират", а 6.8% просто не знаят какво е. "Изборът на отговора "Такива неща не могат да бъдат планирани" отпраща към едно друго време и нагласи, когато "тези неща" не са били предмет на обсъждане нито в семейството, нито в публичното пространство; "тези неща" просто са се случвали когато и колкото", пише проф. Грекова. От далите този отговор 17.3% са на 18-29 години, а 19.3% са на 30-39 години. От всички посочили тази опция 13.7% живеят в София, а 13.5% в друг областен град, като 11.1% са с висше образование. Тоест дори част от хората в активна репродуктивна възраст, които живеят в големи градове и са високо образовани, всъщност срещат затруднения със сексуалното образование.
Не ми говори за секс... България
На въпроса какво сексуално образование е получила в училище, Надежда Тодорова, родена през 80-те, обобщава реакциите на много хора: "Сексуално образование? В нашето поколение нямаше нито грам сексуално образование", казва през смях. Надежда се занимава с дамски хигиенни продукти за многократна употреба, като менструални чашки, което също е тема табу.
Христина Караиванова, родена няколко години преди Надежда, се изказва още по-конкретно. "В културата на моето детство да имаш сексуално влечение беше срамно, да си разведен - равносилно на провал, да забременееш без брак - позорно, а да направиш аборт - ужасно." Въпреки че нейните родители били свободни от този начин на мислене, средата го налагала.
А какво се случва сега, когато имаме много повече информация и свобода?
При запитване от МОН отговарят: "Ама моля ви се, няма сексуално образование!". Какво все пак учат децата за себе си, емоциите си и това как да изградят интимна връзка с друго човешко същество? От МОН дават няколко примера, сред които: "В VIII клас по предмета "Биология и здравно образование" се разглеждат различни теми - "Размножаване, растеж и развитие", "Полова система" и др. В X клас по "Биология и здравно образование" се разглежда темата "Наследственост и изменчивост".
Доколко това знание подготвя младите хора за реалното им сексуално общуване? Едва ли то ще е особено здравословно, ако се използва само като инструмент за "размножаване".
Според Явор Конов от Ivor: "В редките случаи, в които сексуално образование се прокрадне в някой час, то е хетеронормативно. С други думи - не се говори за съществуването на LGBTQ+ хора, а това мигновено ги поставя в маргинализирана категория." Освен това е важно да се въведе концепцията за взаимно съгласие, която да намали сексуалното насилие в България: ""Не" означава "не", мълчанието не означава "да", обобщава той.
Според Мечева сред част от българското общество идеята за сексуално образование е криворазбрана, като в това число включва учители, социални работници, медици, някои НПО и управляващите. "При последните за съжаление в момента няма такива, които разбират концепцията за човешки права, върху която е основано сексуалното образование, за да представи на младите хора понятия като телесна автономност, джендър равнопоставеност, репродуктивни права и т.н.", казва Мечева.
Припомняйки си детските и тийнейджърски години, Йордан Кръстев казва, че тогава е липсвала информация. "Никой нищо не знаеше и затова разговорите ставаха в големи групи, през шеги, фалшиво хвалене и кой каквото е дочул", казва той. В момента осъзнава, че откритите разговори за секс и тела са важни както за децата, така и за възрастните. "Получава се истински добър разговор, когато сме осъзнати за предразсъдъците си и несигурностите си, когато сме отворени да споделяме откровено, като в същото време пазим достойнството на партньора си."
Един от проблемите в България, който често прави впечатление, е, че сексът и телата или са теми табу, забулени в дълбоки предразсъдъци, или за тях се говори повърхностно и вулгарно. "Качеството на разговорите, които водим, определя качеството на живота ни", обобщава Надежда.
Но как да говорим истински, открито, без срам и предразсъдъци, ако единственото, на което ни учат, са биологичните принципи на "размножаването", а другото е оставено на интернет и порното?
Холандският пример
Христина Карагеоргиева от години живее в Холандия, където и отглежда детето си. Впечатление ѝ прави с каква откритост се говори за сексуалността. Моралният ориентир на хората е да не съдят другите, а дискусиите са на почит. "Всеки спокойно слага на масата своите виждания, потребности и възгледи. Следва търсене на консенсус, баланс между правата и потребностите на всеки." Смята, че понеже от най-ранна възраст децата се обучават в егалитарен дух (различни сме, но равнопоставени) и не се индоктринират в роли, те могат да растат спокойно и да следват естествения ход на развитието си. Фокусът на възпитание у дома и в училище е да са добри хора, а когато достигнат възраст, в която разбират сексуалното влечение, вече: "Прагматичният, спокоен разговор за секса без срам е възможен.
Какво трябва да представлява сексуалното образование
Борислава Мечева потвърждава гледната точка и на други експерти, а също и това, което неекспертите интуитивно усещат - сексуалното образование трябва да бъде разговор. За да се случи това, възрастните, които го инициират, трябва да са опознали собствените си предразсъдъци и нагласи и да са развили "нормализиращ език за описание на различни аспекти на сексуалността". Освен това децата или младежите трябва да са равнопоставени, "А не: "Ето сега ние, знаещите възрастни, големите експерти, ще кажем на всички как стоят нещата и кое е добре за вас, млади хора", онагледява Мечева.
Училищният опит на Мила Бошнакова от сексуалното образование е натоварен със стигма, но у дома отношението било по-зряло. "С втората ми майка седнахме да си поговорим за секса, когато започнах да излизам с първия си приятел. През цялото време беше много спокойна и отворена към темата." Обяснила, че родителите й знаят как на тази възраст е нормално човек да бъде любопитен и затова трябва да разбира отговорностите, които идват със сексуалното общуване. Отношението на семейството й в тези чувствителни години помогнало на Мила да изгради връзка на доверие с тях, затова и сега се чувства свободна да ги потърси, ако се нуждае от съвет или разговор.
Борислава Мечева обяснява, че децата имат нужда да разберат преживяванията, емоциите и усещанията в тялото си, затова търсят начин да си ги обяснят. "Ще ги интерпретират през казаното от родителите, през казаното от техния "много отворен" приятел, през вулгарен разговор, който са дочули или през реакция на възрастен. Ако тези реакции са на възмущение, срам или смях, смисълът, който детето асоциира с преживяванията си, е "нещо лошо", "нещо, за което ще ти се смеят", "нещо неадекватно", "нещо, за което ще те санкционират", разяснява тя.
За да бъде ползотворен разговорът за тялото, важно е да не се използват евфемизми. Например половите органи да бъдат наричани с други думи. Според Мечева евфемизмите изпращат на децата посланието, че това е нещо срамно или че в семейството не може да се говори свободно. Разбира се, децата също имат нужда да поставят своите граници: "Със сигурност не бива да бъдат форсирани в разговор за секса", съветва тя.
Очевидно за възрастните тези разговори също не са лесни. Някои от реакциите, провокирани от книгата "В като вагина" го доказват. Съавторката на книгата, Светла Баева, разказва, че са получили благодарствени писма и обаждания от социални работници, които се борят с липсата на сексуално образование, както и от родители, които са усетили книгата като наръчник за открит и смислен разговор с децата си. "Всички тези реакции ни показаха, че има нужда от спокоен диалог по темата и повече инициативи", казва Светла.
Свободните разговори са важни, тъй като нормализират темите и предизвикателствата около тях. "Когато хората около теб говорят по въпроса сякаш не е нищо особено, ти също започваш да го приемаш за нормално. И след това не искаш отново да вкараш темата в някое шкафче със забрани", казва Надежда Тодорова.
За семейната среда има много ресурси, но какъв е начинът в училищата да се случи трансформация? Според Томислав Рашков, който има опит като учител по програмата "Заедно в час", е важно урочният план да се базира на ресурси, близки до децата, например видеата на Loveguide.
А що се отнася до напусналите класната стая, можем да обърнем повече внимание на това как си влияем взаимно. Заради трънливия път, който Неделина е изминала, преди да разбере, че е бисексуална, сега е чудесен източник на информация и подкрепа. "Мисля, че непрекъснато образовам хората около себе си по тази тема, дори и несъзнателно, като просто изразя мнение или разказвам за себе си. Не беше лесно да кажа на семейството си, но откакто го направих, станахме много по-близки, а и сякаш те станаха по-разбиращи и толерантни", обяснява тя. Факт е, че няма как да бъдем нито разбиращи, нито толерантни към теми, които се затварят в кутията "табу".
Изглежда, през последните години в България имаме голям напредък в сравнение с положението отпреди няколко десетилетия. И все пак имаме накъде да се развиваме.
"Изумително е как дори образовани хора, включително в хуманитарните науки, не могат да надмогнат дискриминиращите си нагласи спрямо хомосексуалните хора или хората, които не се идентифицират с един от двата пола", казва Борислава Мечева.
Според нея това е провал на образователната система да изгради критично мислене, така че човек да постави под съмнение собствената си теза и да ѝ позволи да еволюира. От поколения наред общностите отсъждат кое е нормално и кое е морално. "Трагедия е, че нашето образование не просто не може да преодолее тези преднаучни системи на мислене, но и често виждаме дискриминиращи нагласи дори сред преподаватели и професионалисти", казва Мечева. Все пак допълва и с положителни наблюдения - повече семейства стават осъзнати за отношението си към сексуалността и как то влияе на децата.
Всяка вулва е различна
Лидия Рийвс е английска художничка, която прави отливки на вулви и гърди, за да покаже на самите жени колко много видове нормалност има. За пръв път гледала порно още преди да стане тийнейджърка: "Там виждах само един вид вулва и когато погледнех моята си мислех, че след като не изглежда по този начин, значи нещо не ми е наред." Щом навършила 18, Лидия била на една крачка от операцията лабиопластика, но за няколко години успяла да заобича тялото си такова, каквото е и се отказала от операцията. Оттогава си е говорила с много жени, които страдат по подобен начин и така се родил проектът с отливките. За "Капитал" Лидия разказа, че когато започнала да говори за тялото си свободно, огромна тежест паднала от плещите ѝ. "Истински вярвам, че да говорим за секс, вулви, гърди, тела и всичко, заради което се чувстваме несигурни или засрамени, можем изведнъж да освободим товара. Искам да правя точно това". И го прави - с изкуството си. Забелязала е, че за много хора е по-лесно да обсъждат секса и телата, когато говорят за произведение на изкуството.